7 nov 2017, 19:29

Ракия за народа 

  Poesía » Civil
5.0 / 3
1324 1 2

Селянка съм проста, но увряла:

пролет с кеф си боцкам зарзавати;

лятос бруля джанката узряла

и ракия правя, за да я препратя

към народа ми – едва-едва събуден...

Пий, народе! Нека ти е сладка!

Цял живот ме управляват мъдро,

как ли оцелявам, е загадка.

Пий, народе! Мъката убивай!

Силна ти е тази халостнѝца!

Бил си и по-трезвен – не унивай!

Слънце ще изгрее. После птица

радостно ще дойде в твойте двори,

пълни с чет'рилистна детелина...

Кой каквото иска да говори,

ала мен... едва ли ще ме има!

 

© Елия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas