10.09.2021 г., 12:18

Рана

452 0 0

Не идвай. Никога повече!

Дадох ти всичко много отдавна.
Да го приемеш обаче, не можеше,
че тази смелост не на всеки се пада.

 

Не идвай. Завинаги далеч остани!
Нямам сили да те вдишам отново.
Всяка дума със страшна сила тежи, 
а празно се оказа твоето слово.

 

Недей. Не заставай срещу мен! 
Дълбоките рани бавно заздравяват. 
Дори да настъпи този ден, 
помни, че белези след тях остават. 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...