Sep 10, 2021, 12:18 PM

Рана

Poetry

456 0 0

Не идвай. Никога повече!

Дадох ти всичко много отдавна.
Да го приемеш обаче, не можеше,
че тази смелост не на всеки се пада.

Не идвай. Завинаги далеч остани!
Нямам сили да те вдишам отново.
Всяка дума със страшна сила тежи,
а празно се оказа твоето слово.

Недей. Не заставай срещу мен!
Дълбоките рани бавно заздравяват.
Дори да настъпи този ден,
помни, че белези след тях остават.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0