Ранен звън
Щом звънне телефонът рано
и скачам във съняси аз,
не бързай ти да го затваряш!
Да помълчим, ей тъй без глас.
Тъй, както някога мълчахме,
говорихме си със очи
и думите излишни бяха -
къде са тези чудни дни...
И няма път назад - това е.
Аз бягам тук във моят стих,
а ти с достойнство - неразбрано
самотен в ранен час звъниш.
И пак е празно тук в душата.
Единствен звън при мен кънти.
Поточе ромоли в тревата,
отнася спомени едни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
