Мислих теб за свестен.

С тебе аз споделях

тревоги и неволи.

Ден след ден във теб се влюбвах,

мислех, че и ти обичаш мен.

Но всичко лъжа е това.

В нощта открих истина жестока,

оказа се подмолен, алчен,

живеещ ден за ден за поредната ти бройка.

Върви си, никога ти не ме търси.

Дано да си нещастен,

да не срещнеш любовта,

тъй както мен рани,

дано и теб да те ранят,

да чувстваш болка силна във гърдите,

а да ти забият ножа във гърба.

Върви, никога не се завръщай,

силна съм и безразличен си ми вече.