Мислих теб за свестен.
С тебе аз споделях
тревоги и неволи.
Ден след ден във теб се влюбвах,
мислех, че и ти обичаш мен.
Но всичко лъжа е това.
В нощта открих истина жестока,
оказа се подмолен, алчен,
живеещ ден за ден за поредната ти бройка.
Върви си, никога ти не ме търси.
Дано да си нещастен,
да не срещнеш любовта, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up