30 dic 2009, 10:06

Ранена

658 0 0

Мислих теб за свестен.

С тебе аз споделях

тревоги и неволи.

Ден след ден във теб се влюбвах,

мислех, че и ти обичаш мен.

Но всичко лъжа е това.

В нощта открих истина жестока,

оказа се подмолен, алчен,

живеещ ден за ден за поредната ти бройка.

Върви си, никога ти не ме търси.

Дано да си нещастен,

да не срещнеш любовта,

тъй както мен рани,

дано и теб да те ранят,

да чувстваш болка силна във гърдите,

а да ти забият ножа във гърба.

Върви, никога не се завръщай,

силна съм и безразличен си ми вече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Танева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...