Ранена
Тъмно е, а теб те няма,
къде си в този час?
Лъжа, а може би измама,
се случи меgду нас.
Обичах те тъй силно,
както никой до сега!
А ти ме остави да плача
сам-самичка във нощта!
Проклинам мига, в който те срещнах,
това бе миг на истински живот.
Миг на сладост, миг на болка,
а може би и миг на истинска любов!
Защо постъпи ти така със мене,
защо потъпка моята душа?!
Сърцето ми гори ранено!
Кажи - как чyвстваш се сега?
Боли ли те или си доволен,
че така жестоко с мен се подигра!?
Аз знам, съвестта ти някога ще проговори,
ще каже: ''Как можа?!"
Но тогава, знай, ще бъде твърде късно,
отдавна мене няма да ме има.
Ще бъда долу под земята, но
никога на никого робиня!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Андреева Всички права запазени
