Ранена
Тъмно е, а теб те няма,
къде си в този час?
Лъжа, а може би измама,
се случи меgду нас.
Обичах те тъй силно,
както никой до сега!
А ти ме остави да плача
сам-самичка във нощта!
Проклинам мига, в който те срещнах,
това бе миг на истински живот.
Миг на сладост, миг на болка,
а може би и миг на истинска любов!
Защо постъпи ти така със мене,
защо потъпка моята душа?!
Сърцето ми гори ранено!
Кажи - как чyвстваш се сега?
Боли ли те или си доволен,
че така жестоко с мен се подигра!?
Аз знам, съвестта ти някога ще проговори,
ще каже: ''Как можа?!"
Но тогава, знай, ще бъде твърде късно,
отдавна мене няма да ме има.
Ще бъда долу под земята, но
никога на никого робиня!
© Даниела Андреева All rights reserved.
