Ранената душа
Ранената душа – кърви и бяга,
а стъпките ù диря са в съня –
превързва я едничка дума блага,
с мехлема чудно бял на Любовта...
Ранената душа крещи от болка
и блъска гръд във куката-въпрос,
и всеки отговор е вик към Бога
в сребреещия времев алаброс...
Ранената душа е стрък надежда,
поникнал във житейската си тор,
приятелските сълзи я зареждат
със утешен в усмивка ведър взор...
Ранената душа укрепва с дните,
щом злобния ù троскот оплевиш,
и вие цвят в крилете на орлите,
мечти узрява – да се изцели...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
, Ивон
