27.09.2011 г., 14:01 ч.

Ранената душа 

  Поезия » Философска
1022 0 22

Ранената душа – кърви и бяга,

а стъпките ù диря са в съня –

превързва я едничка дума блага,

с мехлема чудно бял на Любовта...

 

Ранената душа крещи от болка

и блъска гръд във куката-въпрос,

и всеки отговор е вик към Бога

в сребреещия времев алаброс...

 

Ранената душа е стрък надежда,

поникнал във житейската си тор,

приятелските сълзи я зареждат

със утешен в усмивка ведър взор...

 

Ранената душа укрепва с дните,

щом злобния ù троскот оплевиш,

и вие цвят в крилете на орлите,

мечти узрява – да се изцели...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??