ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Sep 27, 2011, 2:01 PM

Ранената душа

1.2K 0 22

Ранената душа – кърви и бяга,

а стъпките ù диря са в съня –

превързва я едничка дума блага,

с мехлема чудно бял на Любовта...

 

Ранената душа крещи от болка

и блъска гръд във куката-въпрос,

и всеки отговор е вик към Бога

в сребреещия времев алаброс...

 

Ранената душа е стрък надежда,

поникнал във житейската си тор,

приятелските сълзи я зареждат

със утешен в усмивка ведър взор...

 

Ранената душа укрепва с дните,

щом злобния ù троскот оплевиш,

и вие цвят в крилете на орлите,

мечти узрява – да се изцели...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0