Sep 27, 2011, 2:01 PM

Ранената душа 

  Poetry » Phylosophy
1023 0 22

Ранената душа – кърви и бяга,

а стъпките ù диря са в съня –

превързва я едничка дума блага,

с мехлема чудно бял на Любовта...

 

Ранената душа крещи от болка

и блъска гръд във куката-въпрос,

и всеки отговор е вик към Бога

в сребреещия времев алаброс...

 

Ранената душа е стрък надежда,

поникнал във житейската си тор,

приятелските сълзи я зареждат

със утешен в усмивка ведър взор...

 

Ранената душа укрепва с дните,

щом злобния ù троскот оплевиш,

и вие цвят в крилете на орлите,

мечти узрява – да се изцели...

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??