21.01.2012 г., 4:25

Ранената сърна

941 0 0

В напъпил ден на цветноструйно разлистена пролет,

до бълбукащ ручей, видя смъртоносно ранена сърна.

Ти прегърна я нежно, зажаднял за следловния трепет,

напукани устни допря до кристално чистата ù сълза.


И дори не разбра, че в сълзата се беше вградила душата,

взела плахия дъх в аритмичния пулс на ранено сърце.

А твоето докосване откъсна я от клетката на мрака,

животът плъзна се по вените, опря се в слънчево небе.


Сърцето на сърничката превърза със живениче,

пораснало в митичен свят без отровни стрели

и приказка разказа ù за вечна топлина от огънче,

погали тялото,  спаси душата и сърцето да тупти.

 

Над загоряло лято щедро се разля и слънцето,

а розовите изгреви посрещаха си пеещи петли.

Покълна след дъжда надеждата от  зрънцето

и под лазурното небе се олюляха дъхави треви.


Във този ден на лявото ти рамото кацна славей,

от звуците на бързея мелодия за тебе преоткри,

не закъсня и вятърът южняк, той  с нежен повей

напъпилите, кървавочервени рози със роса покри.


Изправи се до теб сърничката и като в песен

единствено на теб и без остатък своя свят дари,

но в хищната мъгла на листопадно тъжна есен

сред шумата просвириха насочени от теб стрели.


Сега светът сковава мразовита зима,

до леден ручей там сърничката лежи,

лова когато свърши, ти замина,

а плячката остави, да не ти тежи.

Очите си затваря днес сърната,

парченце от душа над тялото кръжи.

Последна мисъл в болката позната

... мъжете просто са... ловци.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елисавета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...