В напъпил ден на цветноструйно разлистена пролет,
до бълбукащ ручей, видя смъртоносно ранена сърна.
Ти прегърна я нежно, зажаднял за следловния трепет,
напукани устни допря до кристално чистата ù сълза.
И дори не разбра, че в сълзата се беше вградила душата,
взела плахия дъх в аритмичния пулс на ранено сърце.
А твоето докосване откъсна я от клетката на мрака,
животът плъзна се по вените, опря се в слънчево небе.
Сърцето на сърничката превърза със живениче,
пораснало в митичен свят без отровни стрели
и приказка разказа ù за вечна топлина от огънче,
погали тялото, спаси душата и сърцето да тупти. ...