5.10.2019 г., 0:07

Ранени души

500 0 0

РАНЕНИ ДУШИ

 

Има пътеки светлооки, загърлени

с красиви, пъстри, ухаещи цветя,

дървета плодоносни, изпълнени

със сладостта на тази свята земя.

 

Но има и безкрайни, слепи пътеки,

които не водат до мечтания бряг,

пълзят в долини, скални просеки -

тъмен, зловещ, непрогледен свят,

 

сред блата внезапно изникнали,

погълнали сърца - мечтали любов,

ветрове и пламъци развихрени -

свят... за душата пустинно суров.

 

Когато от зачатието си захвърлен

в бездната на земния безпътен ад,

крилете ти от детството опърлени,

обречени са силите ти - те не летят.

 

Вадил си от петите „бабините зъби“

с пръсти и сърце болещи, кървящи.

Край себе си ястребите си пъдил,

децата да опазиш - съдбата делящи.

 

Щом есенни листа пътеките завият,

остават само спомените да сълзят,

дните бъдни в самотност се обвиват,

забравени от любимите ти същества.

 

Казват ми: - „Уви, така е със всички.

Успокой се! Силна, напред продължи!“

Не се съгласявам с думи и притчи.

За вяка ранена душа... и моята кърви...

 

04 10 2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...