> Ранените криле на мисълта ми
> и тази нощ от спомени сковани
> потрепват във мечтание за полет,
> жадуващи за нежния ти поглед…
>
> А думите, случайно премълчани,
> отиват си, така и неразбрани,
> преминали през мене като полъх
> на стих неуловим и непокорен…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация