Рани
Рани
По иглените пръсти навалял,
снегът със хладна ласка те попива
(забожда своя леден бял кинжал),
а пътят ти със преспи препокрива...
Там... пътят ти се скрива под снега.
Посоките се сбират като длани.
Дъхът ги топли... топли ги в студа
(снежинките те галят замечтани)...
И погледът не вижда онова,
което не блести в студа с кристали -
различното, човешкото - това...
(останалите след снежеца рани...)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
