Раниха ме
Раниха ме - аз раната простих.
Убиха ме - сърцето ми възкръсна.
И всяка болка въплътих във стих,
лекувах всяка рана с топли пръсти...
Ограбиха ме - аз не наругах,
оставиха ме в тъмното да скитам...
И дълго чаках да се върнат пак,
и в чакането си сама се питах
дали чрез тях не срещнах любовта...
Лювов, това ли беше твойто име,
преплетено във всички имена
на приятели и на любими.
Убиха ме - сърцето ми възкръсна.
И всяка болка въплътих във стих,
лекувах всяка рана с топли пръсти...
Ограбиха ме - аз не наругах,
оставиха ме в тъмното да скитам...
И дълго чаках да се върнат пак,
и в чакането си сама се питах
дали чрез тях не срещнах любовта...
Лювов, това ли беше твойто име,
преплетено във всички имена
на приятели и на любими.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славкова Всички права запазени
Поздрави 
