19 нояб. 2006 г., 18:16

Раниха ме 

  Поэзия
632 0 8
Раниха ме - аз раната простих.
Убиха ме - сърцето ми възкръсна.
И всяка болка въплътих във стих,
лекувах всяка рана с топли пръсти...

Ограбиха ме - аз не наругах,
оставиха ме в тъмното да скитам...
И дълго чаках да се върнат пак,
и в чакането си сама се питах

дали чрез тях не срещнах любовта...
Лювов, това ли беше твойто име,
преплетено във всички имена
на приятели и на любими.

© Румяна Славкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??