Ранимо
Съмнения бързешком се вмъкват.
Пеперудено падат, замръкват.
Сняг вали на едри парцали,
шега се нарича - първоаприлска,
а не - лоша поличба.
И не времето е повинно,
а просто душевно ранимо.
Енигма ли е безпомощна,
да изтръгна, а не мога изповед.
Като таралеж в бодли е свито,
пашкулено, странно, протрито...
Години натикани помежду ни
и ревностно поносими...
Товар от спомени разделил ни
и място на тайника открили...
Съмнения... дали не са само сън...
дали очи да отворя... навън...
Пеперудено падат, замръкват.
Сняг вали на едри парцали,
шега се нарича - първоаприлска,
а не - лоша поличба.
И не времето е повинно,
а просто душевно ранимо.
Енигма ли е безпомощна,
да изтръгна, а не мога изповед.
Като таралеж в бодли е свито,
пашкулено, странно, протрито...
Години натикани помежду ни
и ревностно поносими...
Товар от спомени разделил ни
и място на тайника открили...
Съмнения... дали не са само сън...
дали очи да отворя... навън...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
