Рано е
Рано е
Рано е да остаряваме, момичета!
Рано е!
Мечтите ни – неувяхнали кокичета,
белотата си върху нас, оставели.
Още има време за обичане,
за несподелени,закъснели срещи,
време за допиване на чашите,
препълнени от спомени – горещи!
А след нас е толкова отминало...
Сто лета и зими, снежнобели,
колко белези остави времето
и толкоз много... Неизживели!
Колко пролети,посявахме надежда,
лятото, беряхме плодове,
есента – с багрено обличане...
Рано е!За зимни студове.
А любовта, стаена там зад ъгъла,
в очакване да минем по росата,
постлала слънчева пътека,
от липов цвят и утринно огрята!
Елеонора Крушева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елеонора Крушева Всички права запазени
