Рано е за восък и кандѝло!

21.08.2023 г., 8:01 ч. 2023-08-21T08:50:11+03:00

Поезия » Философска

312 1 2

Ще ви излъжа ако кажа, че не мисля

за портата на вечния си дом,

където недописаните листи

отдолу ще допишат със - Поклон!

И как ще си припомням всички хора,

които са ми дали обичта си,

а също и онези, дето с горест

напълниха ми болната душа...

Аз чувам всяка стъпка над земята

и пътя на дъжда, пораснал в ручей,

а всъщност препикало е тревата

над гроба ми едно самотно куче...

И мислите ми с нея пак ще блудстват -

жената, във която съм се вричал,

а тя ще ме припомня с топли чувства,

докато някой друг я разсъблича...

Ах, точно този яд ще ме обръща

със взор и със протегната ръка

от процепа на дървената къща

за помощ да извикам любовта!

Но имам сто копнежа дотогава.

От плът съм и от кръв. (И от мастило.)

Живее ми се стръвно. Ще остана,

че рано е за восък и кандѝло...

©тихопат.

Данаил Антонов

18.08.2023

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.