Рано е за восък и кандѝло!
Ще ви излъжа ако кажа, че не мисля
за портата на вечния си дом,
където недописаните листи
отдолу ще допишат със - Поклон!
И как ще си припомням всички хора,
които са ми дали обичта си,
а също и онези, дето с горест
напълниха ми болната душа...
Аз чувам всяка стъпка над земята
и пътя на дъжда, пораснал в ручей,
а всъщност препикало е тревата
над гроба ми едно самотно куче...
И мислите ми с нея пак ще блудстват -
жената, във която съм се вричал,
а тя ще ме припомня с топли чувства,
докато някой друг я разсъблича...
Ах, точно този яд ще ме обръща
със взор и със протегната ръка
от процепа на дървената къща
за помощ да извикам любовта!
Но имам сто копнежа дотогава.
От плът съм и от кръв. (И от мастило.)
Живее ми се стръвно. Ще остана,
че рано е за восък и кандѝло...
©тихопат.
Данаил Антонов
18.08.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
