Расо от неделни обещания
Ще ме напъдиш някой ден
от своя подреден живот:
и ще се килнат всичките саксии
на верандата,
препълнени с въздишките на
срамежливи фрезии,
неискрените
доноси
на чипоноси кактуси
и кикот на надменни
орхидеи.
И ще усети стъпките ми,
котката,
загладила гальовно косъм сив,
тъй както предугажда земетръсите,
за да смете с опашка
най-безнадежните очаквания.
И рамената ми
ще поразместят въздуха,
доколкото
за да направят място
на някой друг човек,
по-хрисим
и от отче,
със дълго расо от неделни
обещания.
Не му разказвай
нищичко за мен.
Приший му копче,
рожба му роди,
но никога, за нищо на света,
не се завръщай в
облачните нощи,
където – Самуилови
войници –
надеждите ми,
зъзнат
ослепени.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Нямам думи...
-
уникално!!!
-
Не зная как така този стих е подминат и останал без коментари и четения! Иво, браво, човече!
-
При всяко твое излизане извън рамките на класичесия стих... притихвам от възторг! Насищаш сетивата ми! Благодаря за цялостното удоволствие...
-
Хареса ми много образа на тази болка, в образите на всичко останало. Хареса ми искреността!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
