Равносметка
854
0
0
Очите ти често спохождат съня ми.
Замислени галят умореното ми лице,
а пламъкът в тях все още разказва
за отминалите малки добри светове.
И чезнеше в мрака искрицата бяла.
В красота, не описана с думи дори,
споходила само надеждите нявга,
но не и моите избрани мечти.
За първи път не знам какво да ти кажа,
навярно старостта ми вече тежи
и болката, която гърдите ми пазят,
не иска от там да те заличи.
Какво да правя с душата си пареща,
събуждаща словата в ранни зори
и срещите, за пред екрана останали,
не успяха да скрият горчивите сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Малинов Всички права запазени
