May 18, 2011, 11:18 PM

Равносметка

  Poetry » Love
853 0 0

Очите ти често спохождат съня  ми.

Замислени галят умореното ми лице,

а пламъкът в тях все още разказва

за отминалите малки добри светове.

 

И чезнеше в мрака искрицата бяла.

В красота, не описана с думи дори,

споходила само надеждите нявга,

но не и моите избрани  мечти.

 

За първи път не знам какво да ти кажа,
навярно старостта ми вече тежи
и болката, която гърдите ми пазят,
не иска от там да те  заличи.

Какво да правя с душата си пареща,
събуждаща словата в ранни зори
и срещите, за  пред екрана останали,
не успяха да скрият горчивите сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Малинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...