Очите ти често спохождат съня ми.
Замислени галят умореното ми лице,
а пламъкът в тях все още разказва
за отминалите малки добри светове.
И чезнеше в мрака искрицата бяла.
В красота, не описана с думи дори,
споходила само надеждите нявга,
но не и моите избрани мечти.
За първи път не знам какво да ти кажа,
навярно старостта ми вече тежи
и болката, която гърдите ми пазят,
не иска от там да те заличи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up