Равносметка...
Равносметка...
Защо нещата все тъй оценяваме
едва когато вече ги загубим?...
Мигът пропуснем, той си отминава
и цял живот го гоним като луди...
Живота си дори така пропускаме
край нас да мине без да го усетим,
а той един, за жалост, е отпуснат...
Безсмъртието блян е на поети!...
И честичко залъгваме се само
(о боже мой и колко сме доволни!)
пред някоя ухилена измама,
със истината сбъркали неволно...
... Но равносметките, които правим тъжни,
останали без сили да поправим,
разплащат се, не ни остават длъжни...
И то, естествено, си е и тяхно право!...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
