16.10.2013 г., 17:50 ч.

Равносметка... 

  Поезия » Философска
378 0 2

Равносметка...

 

Защо нещата все тъй оценяваме

едва когато вече ги загубим?...

Мигът пропуснем, той си отминава

и цял живот го гоним като луди...

 

Живота си дори така пропускаме

край нас да мине без да го усетим,

а той един, за жалост, е отпуснат...

Безсмъртието блян е на поети!...

 

И честичко залъгваме се само

(о боже мой и колко сме доволни!)

пред някоя ухилена измама,

със истината сбъркали неволно...

 

... Но равносметките, които правим тъжни,

останали без сили да поправим,

разплащат се, не ни остават длъжни...

И то, естествено, си е и тяхно право!...

 

Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А измамите стават все повече и все по-ухилени...
    Поздрав!
  • много е силно и вярно казано, но защо не правим нищо след като знаем кое ни пречи...
Предложения
: ??:??