26.08.2016 г., 16:28

Равносметка

345 0 0

Започнах вече да се питам:

защо дойдох на този свят?

Дали в простори да се скитам

или да търся земен цвят.

Дали доброто да посея

или да съм същинско зло.

Дали от радост да се смея

или да страдам от тегло.

Дали по пътя си орисан

да си оставя аз следи

или във грешките улисан

да се препъвам във греди.

Дали със хората нататък

да си вървя със сговор тих

или във пътя твърде кратък

недъзите си не спестих.

Дали в годините до днеска

живях по буква и закон

или във постоянна треска

показвах непростим нагон.

Дали във пътя на закъсал

да му подавам аз ръка

или със принципите скъсал,

да го удавя във река.

 

Сега си правя равносметка

да имам нещо под черта.

В живота правя си отметка

от утрото до вечерта.

Дойдох, живях и...си отивам

доволен от какъвто бях.

От срам и днеска не се свивам,

защото нямам писан грях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...