Започнах вече да се питам:
защо дойдох на този свят?
Дали в простори да се скитам
или да търся земен цвят.
Дали доброто да посея
или да съм същинско зло.
Дали от радост да се смея
или да страдам от тегло.
Дали по пътя си орисан
да си оставя аз следи
или във грешките улисан
да се препъвам във греди.
Дали със хората нататък
да си вървя със сговор тих
или във пътя твърде кратък
недъзите си не спестих.
Дали в годините до днеска
живях по буква и закон
или във постоянна треска
показвах непростим нагон.
Дали във пътя на закъсал
да му подавам аз ръка
или със принципите скъсал,
да го удавя във река.
Сега си правя равносметка
да имам нещо под черта.
В живота правя си отметка
от утрото до вечерта.
Дойдох, живях и...си отивам
доволен от какъвто бях.
От срам и днеска не се свивам,
защото нямам писан грях.
© Никола Апостолов Все права защищены