26 авг. 2016 г., 16:28

Равносметка

348 0 0

Започнах вече да се питам:

защо дойдох на този свят?

Дали в простори да се скитам

или да търся земен цвят.

Дали доброто да посея

или да съм същинско зло.

Дали от радост да се смея

или да страдам от тегло.

Дали по пътя си орисан

да си оставя аз следи

или във грешките улисан

да се препъвам във греди.

Дали със хората нататък

да си вървя със сговор тих

или във пътя твърде кратък

недъзите си не спестих.

Дали в годините до днеска

живях по буква и закон

или във постоянна треска

показвах непростим нагон.

Дали във пътя на закъсал

да му подавам аз ръка

или със принципите скъсал,

да го удавя във река.

 

Сега си правя равносметка

да имам нещо под черта.

В живота правя си отметка

от утрото до вечерта.

Дойдох, живях и...си отивам

доволен от какъвто бях.

От срам и днеска не се свивам,

защото нямам писан грях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...