5.07.2017 г., 8:44 ч.

Равносметка 

  Поезия » Гражданска
451 1 6

           Пропилян живот

 

Живота си по кръчми пропилях.

Осъмвах с чаша вино във ръката.

С приятели във нощите гулях

и с празен поглед срещах светлината

 

на утрото, на следващия ден.

Намирах тъй утеха в самотата

която беше винаги със мен.

Проклинах се! Проклинах и съдбата!

 

Не срещнах обич с толкова жени.

Не срещнах и любов! Не срещнах вяра!

Навсякъде прокълнати души!

Дали животът тук това е Адът?

 

Самотен бях, самотен ще умра.

Сега ли? Утре? Или след години?

Не е ли все едно къде, кога,

щом след тебе ще остане име

 

на някакъв пропаднал идиот!

Пионка незначителна в играта

наричана от някои живот?

Това е Адът, тука на земята!

 

 

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бблагодаря! Радвам се, че ви харесва
    това което пиша!
  • Георги, това е една много мъдра, стойностна творба, която препрочетох с удоволствие!
  • Много е важна равносметката,Георги,особено ако си свърши задачата...Не бях те чела до сега,но ми харесва стихът ти...ще продължавам да те чета...
  • Чудесно е, Гога! И още повече, че е отпреди 20 години....Мъдро си писал, отново хубава творба!
  • Благодаря, Алекс! Тия са от преди двайсетина години! Усещаш наивитета в тях предполагам, все още неорганизиран и търещ но реших, че ще ви е интересно да видите какво съм писал ехеееее когато бях млад, па красив, па луд, па........айде да не се хваля толкова!
  • Тук е, майка, тук е ) Прозрял си значи... Удоволствие за мен е да те чета, Гога! Стих не изпускам.
Предложения
: ??:??