23.08.2018 г., 19:58

Равносметка

906 4 21

Минава лятото в копнеж

с намеци за ранна есен.

Ята натирени от скреж

разпяват стара песен...

 

Хората залутани сред тях,

загрижени събират плодовете,

които мълчаливо светят

с остатъци от слънчев смях.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Яна,Павлина,благодаря ви за хубавите думи!
    Пожелавам ви успех,здраве и любов към изкуството;и в личен план!
  • Обичам пейзажната лирика, а Вие я поднасяте със заразяващо чувство. Благодаря Ви !
  • Красива образност! Поздравления за простотата, с която поднасяш мъдростта на годините!
  • Благодаря за коментара, Гавраил!
  • Равносметка която ни кара и да се замислим.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...