21.07.2019 г., 21:12 ч.

Равносметка 

  Поезия » Любовна
272 0 0

Равносметка

 

 

Много влакове в живота си пропуснах,

на гари много пъти сам стоях.

Времето през пръстите изпуснах.

Кога изтече тъй и не разбрах!

 

Вече зная как да го владея,

ала защо се питам аз сега?

Да любя, да обичам аз умея,

но май, че любовта ми закъсня!

 

Търсех я и много пъти спирах

и чаках я при мен да дойде тя.,

но в никоя жена не я намирах!

Откривах само болка и тъга!

 

Пропилях живота си, така е,

в очакване, надежди и лъжи!

Сега дори сърцето ми го знае,

че любовта е болка и сълзи!

 

Не съжалявам! Късно е да искам

любов запалена във младостта!

Но бих желал в прегръдка да притисна

една жена! След туй да изгоря

 

в прегръдката и страстна и желана,

за да разпалим онзи огън стар

а миналото просто да забравим

и двама да горим в един пожар!

 

21.07.2019 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??