Равносметка
Много влакове в живота си пропуснах,
на гари много пъти сам стоях.
Времето през пръстите изпуснах.
Кога изтече тъй и не разбрах!
Вече зная как да го владея,
ала защо се питам аз сега?
Да любя, да обичам аз умея,
но май, че любовта ми закъсня!
Търсех я и много пъти спирах
и чаках я при мен да дойде тя.,
но в никоя жена не я намирах!
Откривах само болка и тъга!
Пропилях живота си, така е,
в очакване, надежди и лъжи!
Сега дори сърцето ми го знае,
че любовта е болка и сълзи!
Не съжалявам! Късно е да искам
любов запалена във младостта!
Но бих желал в прегръдка да притисна
една жена! След туй да изгоря
в прегръдката и страстна и желана,
за да разпалим онзи огън стар
а миналото просто да забравим
и двама да горим в един пожар!
21.07.2019 г.
© Георги Иванов Все права защищены