Равносметка- 2
Тъжни като нестинари
пред изтляващата жара,
утрото във път ни свари-
ала към различни гари...
Разранени ходилата,
чувствата- обезверени...
... Как да продължим нататък,
та в оставащото Време
в тракащите коловози
да догоним Необята!..
... А и там с букет от рози
кой ще каже дума свята!..
Нищо ново не открихме,
нищо старо се не върна!..
... Господи, къде сгрешихме
та лице от нас отвърна!..
д-рКоста Качев
© Коста Качев Всички права запазени
Хубаво стихотворение!