24.01.2013 г., 8:56

Равносметка- 2

602 0 2

Равносметка- 2

 

Тъжни като нестинари

пред изтляващата жара,

утрото във път ни свари-

ала към различни гари...

 

Разранени ходилата,

чувствата- обезверени...

... Как да продължим нататък,

та в оставащото Време

 

в тракащите коловози

да догоним Необята!..

... А и там с букет от рози

кой ще каже дума свята!..

 

Нищо ново не открихме,

нищо старо се не върна!..

... Господи, къде сгрешихме

та лице от нас отвърна!..

 

д-рКоста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Старото не се връща,но ни остава надеждата, че може утре нещо хубаво да ни се случи и тъй, до оня миг, когато и нас ни грабне вечността!
    Хубаво стихотворение!
  • "Нищо ново не открихме,

    нищо старо се не върна!.." Много ми хареса!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...