31.03.2006 г., 17:05 ч.

РАВНОСМЕТКА 

  Поезия
5.0 / 2
678 0 4
Желая да премисля сега,
какво съм сторил аз на света.
Не съм Аполон, нито с много пари.
Сърце само имам, което гори.
Пълно е с мъка то и с любов,
която винаги търся в очите
и за нея съм на всичко готов.
Обичан бях, любих и аз.
Щастие познах, видях и смъртта.
Спомени много събрах в паметта,
но в сърцето ми има още места
за мъката, звездите и обичта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Предложения
  • Тя дълго бе рисувала цветя - в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някакв...
  • Нарами ли торбата за из път, Човече жив, от човекопотока? Звезди ти светят да те отведат, но пътят.....
  • Защо най-близките си, боже мой, най-лошо ги раняваме при допир? Първан Стефанов Защо ли трябва да го...

Още произведения »