Желая да премисля сега,
какво съм сторил аз на света.
Не съм Аполон, нито с много пари.
Сърце само имам, което гори.
Пълно е с мъка то и с любов,
която винаги търся в очите
и за нея съм на всичко готов.
Обичан бях, любих и аз.
Щастие познах, видях и смъртта.
Спомени много събрах в паметта,
но в сърцето ми има още места
за мъката, звездите и обичта.
Най-свидното те са за мен,
та нали съм Телец аз роден.
Венера моята води съдба
и щастлив съм аз от това.
Друидите казват: “Ти си глог,
Гованан-ковачът е твоя бог.”
Символът ти е Свещенния Граал,
а за девиз такъв си само мечтал:
“Аз съм най-красив сред цветята”.
Но над всичко за мен остава Жената.
Ах, как не искам да съм голям -
защото тогава оставаш сам
с мечтите за щастие и любов,
за която си на всичко готов.
Нея можеш да купиш с пари,
но не дават те слънчеви дни.
Протягаш ръка с надежда и болка.
Но от нея получаваш ли ти
миг от щастие поне
или единствено
от айсберга ледове?
Толкова искам да каже:
- Вече си “зрял”.
Награда за чувство, което съм й дал.
Живота бих дал за един ден,
в който Тя да бъде само с мен.
Защо ли разказвам нещата на вас?
Нали не идва сетний ми час.
Не зная с какво заслужих всичко това.
Преди ли не съм дал някому любов,
която от мен очаквала е със зов?
Не съм я видял или не съм бил готов?
И обратно сега ми се връща?
Тогава, не трябва аз да се мръщя.
Продължавам да търся аз любовта!
Има ли още Слънце в живота?
Или няма да срещна аз обичта
никога вече в очите насреща
и бликаща от сърцето горещо?
© Вили Тодоров Все права защищены