5.01.2025 г., 21:18

Равносметка

355 7 4

Щастлив ли съм, или не съм,

сега не искам да узная.

И светлините жълти вън

в перде с отблясъци играят.

Да обявя, че съм щастлив,

би значело да лицемеря.

А в безразличното - ленив,

най-трудно е да се намеря.

Тъй странно се преплита с мен

сънят ми толкова невзрачен.

От спомени обременен

в аквариум прозрачен.

Компасът, с половин стрелка,

посочва само север.

Подритват старчески крака

кутии от консерви...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е ,Приятелю много си прав!!!Много силен философски стих ,поздрави!
  • "Компасът, с половин стрелка,
    посочва само север."

    Половин, половин, но е посока,
    че без посока( и цел) животът не е живот.
  • Като се обърнем назад все се питаме, бяхме ли щастливи, колко болки преодоляхме и колко има занапред... Важното е, че още се борим! Прекрасен стих! Поздравления, Поете!
  • Всеки от нас, рано или късно си прави равносметка и съм сигурна, че все ще се намери нещо, което да ни натъжи. Понякога времето много бързо върви, друг път едва крета, зависи от настроението ни, но си струва, дори само за един споделен миг, да се живее. Докосна ме силно, Младен!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...