5 ene 2025, 21:18

Равносметка

  Poesía
360 7 4

Щастлив ли съм, или не съм,

сега не искам да узная.

И светлините жълти вън

в перде с отблясъци играят.

Да обявя, че съм щастлив,

би значело да лицемеря.

А в безразличното - ленив,

най-трудно е да се намеря.

Тъй странно се преплита с мен

сънят ми толкова невзрачен.

От спомени обременен

в аквариум прозрачен.

Компасът, с половин стрелка,

посочва само север.

Подритват старчески крака

кутии от консерви...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е ,Приятелю много си прав!!!Много силен философски стих ,поздрави!
  • "Компасът, с половин стрелка,
    посочва само север."

    Половин, половин, но е посока,
    че без посока( и цел) животът не е живот.
  • Като се обърнем назад все се питаме, бяхме ли щастливи, колко болки преодоляхме и колко има занапред... Важното е, че още се борим! Прекрасен стих! Поздравления, Поете!
  • Всеки от нас, рано или късно си прави равносметка и съм сигурна, че все ще се намери нещо, което да ни натъжи. Понякога времето много бързо върви, друг път едва крета, зависи от настроението ни, но си струва, дори само за един споделен миг, да се живее. Докосна ме силно, Младен!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...