28.01.2009 г., 17:03

Равносметка

571 0 1
Дали ще се срещнем след десет години
и дали ще сме същите както преди?

Животът оплита ни в своите мрежи,
а денят ни завихря в танц от лъжи.

Често забравяме себе си,
а другите са просто част от пейзажа,

в който всички са престорено хубави
и носещи маската на фалшивото щастие.

Дано да се срещнем след десет години,
но няма да сме същите както преди.

Всеки прегърнал своите грижи,
живеещ със спомена за щастливите,
отдавна отминали дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...