Jan 28, 2009, 5:03 PM

Равносметка

  Poetry
572 0 1
Дали ще се срещнем след десет години
и дали ще сме същите както преди?

Животът оплита ни в своите мрежи,
а денят ни завихря в танц от лъжи.

Често забравяме себе си,
а другите са просто част от пейзажа,

в който всички са престорено хубави
и носещи маската на фалшивото щастие.

Дано да се срещнем след десет години,
но няма да сме същите както преди.

Всеки прегърнал своите грижи,
живеещ със спомена за щастливите,
отдавна отминали дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...