21.03.2007 г., 21:28

"Равносметка"

839 0 0
Живеем в свят, отхвърлен от рая,
едно битие в пошлия град,
желаем петровите порти, безкрая,
да стъпим най-сетне на последния мост.

Играем си с огъня, без да се плашим,
опърля косите ни, мирис на дим;
отърсване, чудене и наново започваме,
гориме душите си миг подир миг.

Нощеска проклинаме злокобния ден,
не спим, изморени до краен предел,
жертваме здраве за плътски наслади
и чудим се после защо ни е зле.

Останали сенки на нашето минало,
стъпваме двама на мрачния мост,
погледи сплитаме и тихо прошепваме
"Всичко било е напразно, нали?"...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кгйхжф Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...