natiii (Наташа Басарова)
316 3227
13.01.2008 г., 21:10 ч.

Равносметка 

  Поезия
478 0 3
                      РАВНОСМЕТКА

Цял живот търсех своето щастие:
"Но дали го докоснах - не знам"?
И съчувствах на чуждо нещастие:
"Но разбрана ли бях - пак не знам"?

Дали истински давах от себе си
или само си мислех така?
Дали стойностно тласках живота си
или трябва да търся вина?

Днес е времето за равносметка,
за присъда или за възход.
А сърцето безмилостно трепка -
не приема лъжа и отвод.

Всеки има в живота препятствия
и трънливи пътеки безброй.
Те са винаги някакви следствия
от мечтите за приказен рай.

Дали той съществува наистина,
или само във нечии мечти?
Дали само душута пречистена
се докосва до него... уви?...

Та нали всички хора сме грешници,
но изкупва греха съвестта.
Тя е съдник на нашите мерзости
и съпътства ни чак до смъртта.

Тази съвест ни прави спокойни
и надежда пробужда в скръбта.
Тя е лек за душите ни болни
и магически лъч през нощта...

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??