13.01.2008 г., 21:10

Равносметка

627 0 3
                      РАВНОСМЕТКА

Цял живот търсех своето щастие:
"Но дали го докоснах - не знам"?
И съчувствах на чуждо нещастие:
"Но разбрана ли бях - пак не знам"?

Дали истински давах от себе си
или само си мислех така?
Дали стойностно тласках живота си
или трябва да търся вина?

Днес е времето за равносметка,
за присъда или за възход.
А сърцето безмилостно трепка -
не приема лъжа и отвод.

Всеки има в живота препятствия
и трънливи пътеки безброй.
Те са винаги някакви следствия
от мечтите за приказен рай.

Дали той съществува наистина,
или само във нечии мечти?
Дали само душута пречистена
се докосва до него... уви?...

Та нали всички хора сме грешници,
но изкупва греха съвестта.
Тя е съдник на нашите мерзости
и съпътства ни чак до смъртта.

Тази съвест ни прави спокойни
и надежда пробужда в скръбта.
Тя е лек за душите ни болни
и магически лъч през нощта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...