13 янв. 2008 г., 21:10

Равносметка

631 0 3
                      РАВНОСМЕТКА

Цял живот търсех своето щастие:
"Но дали го докоснах - не знам"?
И съчувствах на чуждо нещастие:
"Но разбрана ли бях - пак не знам"?

Дали истински давах от себе си
или само си мислех така?
Дали стойностно тласках живота си
или трябва да търся вина?

Днес е времето за равносметка,
за присъда или за възход.
А сърцето безмилостно трепка -
не приема лъжа и отвод.

Всеки има в живота препятствия
и трънливи пътеки безброй.
Те са винаги някакви следствия
от мечтите за приказен рай.

Дали той съществува наистина,
или само във нечии мечти?
Дали само душута пречистена
се докосва до него... уви?...

Та нали всички хора сме грешници,
но изкупва греха съвестта.
Тя е съдник на нашите мерзости
и съпътства ни чак до смъртта.

Тази съвест ни прави спокойни
и надежда пробужда в скръбта.
Тя е лек за душите ни болни
и магически лъч през нощта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...