Jan 13, 2008, 9:10 PM

Равносметка

  Poetry
628 0 3
                      РАВНОСМЕТКА

Цял живот търсех своето щастие:
"Но дали го докоснах - не знам"?
И съчувствах на чуждо нещастие:
"Но разбрана ли бях - пак не знам"?

Дали истински давах от себе си
или само си мислех така?
Дали стойностно тласках живота си
или трябва да търся вина?

Днес е времето за равносметка,
за присъда или за възход.
А сърцето безмилостно трепка -
не приема лъжа и отвод.

Всеки има в живота препятствия
и трънливи пътеки безброй.
Те са винаги някакви следствия
от мечтите за приказен рай.

Дали той съществува наистина,
или само във нечии мечти?
Дали само душута пречистена
се докосва до него... уви?...

Та нали всички хора сме грешници,
но изкупва греха съвестта.
Тя е съдник на нашите мерзости
и съпътства ни чак до смъртта.

Тази съвест ни прави спокойни
и надежда пробужда в скръбта.
Тя е лек за душите ни болни
и магически лъч през нощта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...