Jan 13, 2008, 9:10 PM

Равносметка 

  Poetry
488 0 3
                      РАВНОСМЕТКА

Цял живот търсех своето щастие:
"Но дали го докоснах - не знам"?
И съчувствах на чуждо нещастие:
"Но разбрана ли бях - пак не знам"?

Дали истински давах от себе си
или само си мислех така?
Дали стойностно тласках живота си
или трябва да търся вина?

Днес е времето за равносметка,
за присъда или за възход.
А сърцето безмилостно трепка -
не приема лъжа и отвод.

Всеки има в живота препятствия
и трънливи пътеки безброй.
Те са винаги някакви следствия
от мечтите за приказен рай.

Дали той съществува наистина,
или само във нечии мечти?
Дали само душута пречистена
се докосва до него... уви?...

Та нали всички хора сме грешници,
но изкупва греха съвестта.
Тя е съдник на нашите мерзости
и съпътства ни чак до смъртта.

Тази съвест ни прави спокойни
и надежда пробужда в скръбта.
Тя е лек за душите ни болни
и магически лъч през нощта...

© Наташа Басарова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??