5.09.2007 г., 23:05 ч.

Равносметка 

  Поезия
660 0 8
Натрошавам на парчета миналия ден
и издухвам празните минути.
И остава на дланта ми песенен рефрен.
И остават две сълзи барутни.
Песента не я дослушах. Не избухнах в плач.
А го зная. Трябваше да стане.
Лази вече по гърба ми равнодушен здрач,
а в ума ми - тежко разкаяние.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Предложения
: ??:??