11.11.2008 г., 11:47

Равносметка

1.5K 0 4
Когато дойде вечерта
и наоколо е тишина,
настани се в любимото кресло
и си спомни за твоето добро същество.

Вземи си лист и химикалка,
запали си ти цигарка,
разрови се в дълбочина
и излей наяве твоята душа.

Не се страхувай да се поразровиш
и душата ти да си отвориш,
сърцето да си излееш
и всяко кътче от теб да отсееш.

Не спирай, а продължи
и навътре ти се порови,
къщичката си поподреди
и не оставяй я мръсна да стои.

Изхвърли ти излишните неща,
а други забърши от прахта,
запази тези, от които си извлякъл  поука,
а останалите захвърли ти на боклука.

И направиш ли всичко това,
по-леко ще стане в твоята душа,
ще заплатиш ти скъпа цена,
не за друго, а за това, че мръсна си оставил твоята душа
и си сътворил куп глупави неща!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...