11 нояб. 2008 г., 11:47

Равносметка

1.5K 0 4
Когато дойде вечерта
и наоколо е тишина,
настани се в любимото кресло
и си спомни за твоето добро същество.

Вземи си лист и химикалка,
запали си ти цигарка,
разрови се в дълбочина
и излей наяве твоята душа.

Не се страхувай да се поразровиш
и душата ти да си отвориш,
сърцето да си излееш
и всяко кътче от теб да отсееш.

Не спирай, а продължи
и навътре ти се порови,
къщичката си поподреди
и не оставяй я мръсна да стои.

Изхвърли ти излишните неща,
а други забърши от прахта,
запази тези, от които си извлякъл  поука,
а останалите захвърли ти на боклука.

И направиш ли всичко това,
по-леко ще стане в твоята душа,
ще заплатиш ти скъпа цена,
не за друго, а за това, че мръсна си оставил твоята душа
и си сътворил куп глупави неща!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....