Под нозете ми
парещи въглени,
съскат.
Над главата ми-
светят звезди...
Аз поглеждам нагоре,
надежда изгубила:
" Пощади ме!
Прости!
Забрави!"
Под нозете ми
парещи въглени свирят
менует от Моцарт
и парят ме в такт.
Аз залитам,
контрол пак изгубила.
Равновесие,
не знам дали те искам сега?!?
Аз прибрах тъй грижливо,
моменти отминали,
чувства, несгоди, любов...
И намерих се малко изстинала,
за живот като моя - в оков.
И къде аз изгубих,
тази малка подробност -
да се лъжа добре,
със очи на светец?!
Да си вярвам безкрайно,
дори без да се питам :
" Има ли нещо,
което не е наред?"
Под нозете ми
парещи въглени пеят...
А аз танцувам последният валс...
С болка в душата
и блясък в очите,
с надежда в сърцето.
Без никакъв страх...
© Нели Р Всички права запазени