Aug 4, 2019, 10:05 PM

Равновесие..?! 

  Poetry » Phylosophy
535 0 3

Под нозете ми

парещи въглени,

съскат. 

Над главата ми- 

светят звезди... 

Аз поглеждам нагоре, 

надежда изгубила:

" Пощади ме!

   Прости!

   Забрави!"

 

Под нозете ми

парещи въглени свирят 

менует от Моцарт

и парят ме в такт. 

Аз залитам, 

контрол пак изгубила. 

Равновесие,

не знам дали те искам сега?!?

 

Аз прибрах тъй грижливо, 

моменти отминали, 

чувства, несгоди, любов...

И намерих се малко изстинала, 

за живот като моя - в оков.

 

И къде аз изгубих, 

тази малка подробност -

да се лъжа добре, 

със очи на светец?!

Да си вярвам безкрайно, 

дори без да се питам :

" Има ли нещо,

което не е наред?"

 

Под нозете ми 

парещи въглени пеят... 

А аз танцувам последният валс... 

С болка в душата 

и блясък в очите, 

с надежда в сърцето. 

Без никакъв страх... 

© Нели Р All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??