Опитвам се да пазя равновесие
по тънкото въже на спомена.
Под мен се зъбят канари надвесени,
над мене облаците ронят се...
Дали брега ще стигна на забравата,
избягала от властно минало?
На миговете днес докрай раздавам се -
към бъдното вървя по видело...
© Вилдан Сефер Всички права запазени