А така мечтая да почувствам любовта
като хладна глътка вода,
утоляваща жаркото ми тяло.
А така копнея да съм нечия мечта,
да съм твоята вселена, въртяща се на ръба ти.
А така мечтая точно твоята ръка
да ме понесе през живота като река
и ми се иска, иска... а ръката ти отдавна вече не ме стиска.
А така мечтая контрастите да не са така сурови,
цветовете да са по–топли, а материята да е по–мека.
Всяка нощ да бъде лека, а денят да е безкраен
инструментал, защото думите са излишни.
На върха на дървото узрели вишни. Виж ни!
Мечтая да празнуваме живота,
не знам колко оборота, но винила още се върти,
нека да танцуваме до края.
Когато вече не сме, ще знам, че били сме в рая.
© Александра Всички права запазени