16 окт. 2013 г., 22:05

Рая

598 0 0

А така мечтая  да почувствам любовта

като хладна глътка вода,

утоляваща жаркото ми тяло.

А така копнея да съм нечия мечта,

да съм твоята вселена, въртяща се на ръба ти.

 

А така мечтая точно твоята ръка

да ме понесе през живота като река

и ми се иска, иска... а ръката ти отдавна вече не ме стиска.

 

А така мечтая контрастите да не са така сурови,

цветовете да са по–топли, а материята да е по–мека.

Всяка нощ да бъде лека, а денят да е безкраен

инструментал, защото думите са излишни.

На върха на дървото узрели вишни. Виж ни!

 

Мечтая да празнуваме живота,

не знам колко оборота, но винила още се върти,

нека да танцуваме до края.

Когато вече не сме, ще знам, че били сме в рая.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....